Изложбата е посветена на 145-та годишнина от рождението на един от най-чувствените български поети - Пейо Яворов. Роден е на 13 януари 1878 г. в Чирпан, учи в Пловдив, след което е телеграфист в различни градове на страната. От 1897 г. установява връзка с ВМОРО и е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринската революционна организация. За първи път влиза в Македония като четник през 1902 г. и е един от най-близките сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф. Показани са ръкописи на стихотворението „Хайдушка песен“, посветено на Г. Делчев“ и „Как минаваше времето“ от книгата „Хайдушки копнения“, в която са събрани спомени от революционната дейност на поета. В началото на новия двадесети век, със съдейстнието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, П. Яворов пристига в София и става сътрудник и редактор на литературното списание ,,Мисъл“. Този творчески период е илюстриран със заглавна страница от поемата ,,Калиопа“, ръкописи на стихотворенията ,,Арменци““ и ,,Сизиф“, както и рисунка на Боян Пенев – дружески жарж на Яворов. Същевременно поетът работи като библиотекар в Народна библиотека, а по-късно и като драматург на Народния театър, когато създава пиесите „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Животът и творчеството на П. Яворов са белязани от любовта му към две жени. На Мина Тодорова, която си отива твърде млада, поетът посвещава стихотворението ,,Две хубави очи“. Трагична е връзката му с Лора Каравелова, с която сключва брак през 1912 г. От същата година са показани две снимки, едната на младата двойка и друга на поета, който след избухване на Балканската война е доброволец и оглавява чета в Македоно-одринското опълчение. В края на 1913 г. Яворов губи и Лора, като бществото го обвинява за нейната смърт. Един от малцината, които застават в негова защита е лидерът на ВМРО Тодор Александров. Запазена е снимка на двамата радетели за свободна Македония и прощални писма на поета, преди да натисне спусъка на 29 октомври 1914 г. Галерия.